Въпреки че повечето големи институции са закрити, настаняването в системата за грижа на деца, отделени от родителите им продължава. Това води до нарушения в емоционалното, физическото и когнитивното развитие. В началото на реформата за деинституционализация през 2010 г. 7190 деца са били настанени в институции. През 2018 година около 8500 деца продължават да живеят извън техните семейства (в това число не влизат децата в СПИ и ВУИ). Данните за децата попадащи в алтеративна на родното семейство грижа са недостъпни и нееднозначни. По данни на Агенцията за социално подпомагане, в края на 2019 г. 6496 деца са били настанени в грижа от семеен тип, а местата за настаняване на деца и младежи в услуги от резидентен тип са били 3464. Държавата изрази ясно намерението си за превенция на разделянето и за реинтеграция на децата в родните им семейства; въпреки това са необходими по-категорични действия в подкрепа на семействата, живеещи в затруднение. През 2016 г. правителството призна, че “ако не се работи за премахване на нуждата от извеждане на децата от техните биологични семейства и за запазване на водещата роля на семейството в грижите за децата, огромните инвестиции – човешки, експертни и финансови, няма да доведат до реална деинституционализация.”

Средствата от ЕС, определени за реформата, продължават да се инвестират в сгради за услуги, които се намесват, когато настъпи криза, вместо да работят за превенция и подкрепа на семействата. Няколко тревожни доклада разкриха сериозно насилие и злоупотреби в услуги за резидентна грижа за деца с увреждания, построени със средства от ЕС. Въпреки това, нито се предприемат действия, нито се предлагат ясни, достъпни и прозрачни механизми за упражняване на контрол и поемане на отговорност от страна на ЕС.

Какво е решението?

Изследванията доказват, че децата се развиват най-пълноценно в сигурна семейна среда. Там те получават вниманиет и положителни преживявания, които им помагат за качественото структуриране на невронните връзки в мозъка. Най-добрият начин за постигането на това е семействата да бъдат подкрепени, за да останат заедно, когато това е възможно.

Ние посвещаваме усилията си на предотвратяването на ненужното отделяне на деца от техните семейства. На родителите им трябва подкрепа, за да развият ключовите житейски умения, с които ще осигурят на децата си стабилна, подкрепяща среда, както и за да достигнат до необходимите ресурси. Те твърде често са лишени от здравеопазване, образование, подходящи битови условия и др. поради бедност. Житейският им опит трябва да бъде оценен, а те се нуждаят от възможност да се самоорганизират, както и от достъп до услуги, които ще им помогнат да запазят семейството си цяло.

Пълноценното развитие на всяко дете е жизнено важно за благополучието на обществото.  Стимулирането на пълноценно развитие у децата е най-успешно, когато се прилагат ефективни политики, които премахват бариерите пред доброто родителство, намаляват бедността и подобряват достъпа до питателна храна, здравеопазване, ранно детско развитие, образование и икономическо развитие.

Ситуацията в България отразява широко разпространеното отношение и предразсъдъци спрямо децата с увреждания и бедните деца и родители от ромски произход. Бедните семейства, особено ромските, често биват стигматизирани; на тях се гледа като на „лоши родители“, неспособни да отгледат собствените си деца. Подкрепата за деца в рамките на семейството изисква фундаментална промяна в културните норми и в нагласите, които водят до решенията за настаняване в институции, както и нови технически решения. Знаем, че такава промяна е възможна, и сме готови да я подкрепим.